|
|
Рискови групи
Много са факторите, които могат да бъдат причина едно кърмаче да попадне в "рисковата
за церебрална парализа" група. Най-значимите и често срещани са:
- преждевременното и/или продължително и травматично раждане, ниското тегло
при раждане в термин, перинаталната асфиксия, мозъчният кръвоизлив и/или мозъчният
оток, постнаталният дистрес синдром, забавената кардиопулмонална адаптация,
многоплодната бременност, тежката жълтеница, диагностицирана ретинопатия на
новороденото, майчино-феталната инфекция;
- проявена неврологична симптоматика;
- генетични аномалии;
- деца с установени сърдечни заболявания;
- вродени лицеви малформации;
В рискова група попадат:
- бебета, несформирали зрителен контакт, фиксиране, проследяване на играчка
и гукане след 3-я месец;
- бебета, които не посягат, не хващат и не държат играчка след 5-я месец;
- бебета с установени сензорни дефицити (зрителни и слухови);
- бебета, които не манипулират активно с играчки и не се радват на играта
“криеница” след 7-я месец;
- бебета, при които няма поява на “бебешко бърборене” от различни звукове
и срички след 9-я месец;
- бебета, които нямат бебешки думи, не подражават звуково и не имитират социални
жестове; не изпълняват прости инструкции при игра след 1г. и 2 м.;
Забележка: ако родителите забележат някои от изброените по-горе маркери е препоръчително
да се осъществи консултация с диагностичен екип (невролог, физиотерапевт, психолог
и логопед).
Рискови фактори и прояви, индикиращи евентуални нарушения в уменията за
хранене и пиене:
- недоносени бебета с дълъг престой в кувьоз;
- интубация и престой на командно дишане;
- бебета с кратък или продължителен период на венозно или хранене през сонда;
- бебета с установени лицеви малформации;
- бебета с липса или слабост на сукателно-гълтателен рефлекс;
- бебета с установени проблеми при изграждане на координация между сукане,
дишане и преглъщане;
- бебета, при които се наблюдава продължително или затруднено захранване /преминаване
от хранене чрез сонда към естествено или изкуствено хранене/;
- бебета, при които храненето от шише е продължително, затруднено /с чести
задавяния/ и травматично за майката и за детето;
- бебета, при които се наблюдават трудности при прием на храна с лъжица -
изразен дискомфорт, повишена чувствителност при досега на лъжицата, недостатъчна
преработка и избързващо преглъщане на поетата от лъжицата храна, често задавяне;
- бебета с установена ограничена подвижност на органите, ангажирани с процесите
на хранене и пиене;
- бебета, при които се отчитат затруднения при изграждането на координация
между респираторната /дихателна/ дейност и преработка на поетата храна преди
преглъщане;
- бебета, при които се наблюдава късна поява и недостатъчна ефикасност /след
8- я месец/ на дъвкателните умения;
- бебета, при които се забавя прехода от пиене от шише към пиене от чаша –
след 12- ия месец;
- бебета, при които се наблюдават трудности при преминаването от “бебешки”
към твърди, нехомогенни храни- след 10- 12- ти месец;
вижте повече за ЦКС и ДЦП |
|