Фамилно консултиране на семейства с деца с Централно координационно смущение, Детска церебрална парализа и проблеми в развитието

Изправено пред болестта, семейството трябва да се адаптира към значителни промени в ролите, структурата и моделите на свързване. Начинът, по който се интегрират промените зависи от убежденията в семейството и от неговата организация. Практическите и емоционалните нужди на всекидневния живот често са обусловени от болестта, която оказва влияние върху усещанията на родителите относно компетентностите им за справяне с нейното въздействие върху детето. Докато някои семейства се чувстват достатъчно способни да се справят, откривайки сили и ресурси, които преди не са осъзнавали, за други болестта представлява прекалено голямо напрежение и води до значителни емоционални и междуличностни проблеми. Терапевтичната работа има за цел да създаде контекст, в който да бъде изследвано въздействието на болестта по един относително фокусиран начин, където някои от надигащите се страхове, болка и гняв да бъдат чути и споделени, и където членовете на семейството ще имат възможност да преоценят как се справят с условията, които поставя болестта.

Вниманието на специалиста, независимо дали работи с цялото семейство, със подсистеми като родителска или сиблингова (братя и сестри), или с отделните членове на семейството, при всички случаи е насочено към начина, по който убежденията и поведението са свързани с отношенията в семейството. Това е от съществено значение, тъй като усещането за липса на контрол, наложено от болестта, може да блокира достъпа до капацитета на семейството за решаване на проблеми и справяне със ситуации. Семейството се информира, че конфиденциалността на информацията ще бъде нарушена само ако съществува сериозна заплаха за сигурността на дете.

Относно присъствието на сесии препоръчително е първоначално на срещите да присъстват колкото се може повече членове от семейството. Дори в индивидуалната работа фокусът на специалистите е насочен към позиционирането на човека вътре в семейството. Ролята на фамилния консултант се структурира около облекчаване на психическото страдание на семейството. Това предполага създаването на контекст, в който семейството може да поеме риска да говори за това, което е трудно и болезнено и да изследва алтернативи. Въпреки че понякога специалистът може да изпълнява обучителна роля, разяснявайки принципите на психичното функциониране, основната му задача е да изслушва и да се намесва, за да разшири начина, по който се разбират и преживяват проблемните ситуации.

Въпросите, които се поставят на срещите целят по-специфично разширяване, преформулиране или дефиниране на начина, по който семействата гледат на преживяванията си. В процеса на взаимодействие със семейството се цели стимулиране на способността му да запази чувството на компетентност и идентичност, без то да се дефинира само в термините на болест и увреждане.

От съществено значение е да се насочи вниманието на родителите към ефективното родителстване, когато болния в семейството е дете, тъй като страховете, че по-големите изисквания към детето ще засилят дискомфорта и болката се отразяват в избягване на ограниченията към него, а това оказва влияние върху неговото поведение. Задачите на фамилния консултант включват и подпомагане на семейството, тъй като болестта променя чувството за идентичност на семейството, ограничава капацитета му да познава собствените си ресурси, както и обръщане към загубите и печалбите от болестта. Много важно за всички членове на семейството е осигуряване на лично пространство за размисъл относно миналото, настоящето и бъдещето.

© Copyrights 2001, Specialized Hospital "Santa Sofia". Страницата е създадена през 2001. Последно обновяване - 20.06.2008