Групова терапия при деца с церебрална парализа и проблеми в развитието

Груповата психотерапия представлява процес на психологично въздействие с вербални и невербални техники, при които терапевтът използва възникващите предимно емоционални интеракции в малката, специално организирана група от подходящи пациенти, с цел да се намали техния сомато-вегетативен дискомфорт и да се подобри психо-социалното им функциониране.

 Груповата психотерапия се разглежда като важен фактор за индивидуализация и социализация на децата с церебрална парализа и други невро-мускулни заболявания проблеми в развитието.

Целта на груповата психотерапия е облекчаване на състянието и създаване на поведенчески възможности у пациентите да се справят с потребностите си, както и преодоляване на патогенните личностови и поведенчески стереотипи.

В груповата психотерапия децата имат възможността за придобиване на нови знания, умения и поведенчески навици.

Групата се оформя въз основа на възникващите в нея групови норми, които могат да отразяват нормите на обществото, от една страна, а от друга страна – могат да се създават нови, специфични за групата норми, отговарящи на нейните цели.

Важно е форматът на създадената група да бъде от 5-8 до 10-12 деца, а груповите сесии да се провеждат 2-3 пъти седмично.

В началния стадий на груповата психотерапия от съществено значение е да се определят потребностите и способностите на децата с церебрална парализа, други невро-мускулни заболявания и проблеми в развитието.

Съобразно специфичните особености на децата е необходимо да се има предвид, че всяко дете има собствен темп на възприемане и научаване.

При децата с церебрална парализа и други невро-мускулни заболявания, както и при децата без двигателен дефицит, основното средство за самоизразяване е играта, която трябва да бъде използвана максимално. Използвайки игрови персонажи или предмети, децата проектират върху тях своите чувства и представи, което им създава усещане за по-голяма безопасност при споделяне на емоционално наситени проблеми. Двигателната и символна експресия са много важни за понижаване на тревожността, тъй като способстват за усещане на психически и физически комфорт.

• Игрова психотерапия (психодрама, арттерапия, музикотерапия)
• Синкретична терапия (съвкупност от соматотерапия, психотерапия и социотерапия)
• Поведенческа терапия
• Рационална терапия
• Разговорна терапия

Също така може да се използват техники на дискусионните групи и групови занимания и игри, и не на последно място създаване на клубове по интереси.

Музикотерапия – това е невербална комуникация за себеизразяване. Целта й е проследяване на компонентите на музиката, с които въздейства при терапевтичната работа. Тя е стимул, средство за емоционално себеизразяване. Пациентът има възможност да изрази емоциите си и да използва музиката като експресивен канал, чрез който да се изрази. Друга цел на този вид терапия е ползването на музиката и бихевиоралните методи в опит да се измени социалното поведение на деца с интелектуален дефицит чрез музикални дейности. По време на сесиите поведението на децата се наблюдава и записва.

За детето музиката е стимулиращ и утешаващ език. Терапията, ползвана правилно може да помогне на децата като ги освободи от емоционалната или интелектуална дисфункция, да спомогне да се почувстват значими. Следователно основната роля на музикотерапията е стимулираща и подкрепяща.

• музикална психодрама, чрез която цели приказки се изграждат от музикални образи.
• Музикотерапия и тяло – чрез движение на тялото се правят импровизации на емоциите.

Психодраматичният метод позволява усвояване на по-адекватни социални умения и навици чрез ролеви игри.

Посредством ролеви игри се постига вникване в несъзнаваните проблеми, свързани със социалните взаимоотношения. Включването в различни дейности се осъществява и по време на ролеви игри, което дава възможност за повишаване на ефективността на терапията при деца с церебрална парализа.

Ролевата игра представлява способ за обогатяване на личния опит на деца с церебрална парализа посредством преживяването на неочаквана ситуация, в която се предлага влизане в определена социална позиция (роля). За постигане на максимална полза от ролевата игра, ситуациите трябва да бъдат колкото се може по-близки до реалността. Задачата на участващите деца е да пресъздадат реални поведенчески модели.

• Обучение чрез действие и активност – тъй като това е един от най-ефективните начини за научаване и придобиване на нов социален опит. Собствените преживявания се запомнят по-ярко и се съхраняват в продължение на дълго време.
• Доставяне на удоволствие – ролевата игра предлага приятен начин за усвояване на нови знания, умения и навици.
• Подобряване разбирането за това как се чувстват другите хора в различни ситуации, което представлява мощен инструмент за обучение, тъй като способства за развитие на умения за оценяване причините за поведението на другите хора, което трудно би могло да бъде постигнато по друг начин.
• Безопасни условия – ролевата игра предоставя на децата с церебрална парализа шанс да усвоят или закрепят разнообразни модели на социално поведение.
• Развива спонтанност и креативност.

Груповата психотерапия позволява на децата с различни двигателни заболявания и проблеми в развитието да преодолеят затрудненията в общуването с връстниците си, да се научат да разпознават своите емоционални преживявания, да формират и развият способност за емпатия, както  и да изградят нови поведенчески стратегии.

© Copyrights 2001, Specialized Hospital "Santa Sofia". Страницата е създадена през 2001. Последно обновяване - 20.06.2008