Специфика на формиране и функциониране на когнитивните процеси при деца с церебрална парализа

Психичното развитие през ранното детство се обуславя в значителна степен от двигателното развитие, като тази зависимост се детерминира от функционалната връзка на двигателния анализатор с дейността на останалите анализатори, чрез които се получава сензорна информация. Липсата или недостатъчността на двигателната активност неминуемо води до задържане и изоставане в развитието на всички психични процеси, поради което двигателното развитие през първите три години има съществено значение за детето.

При децата с Централно координационно смущение съществува повишен риск от поява на интелектуален дефицит, който може да варира от тежка глобална ментална ретардация, даваща отражение върху всички сфери от живота на детето, до леки или специфични обучителни трудности.

Фактори, влияещи върху развитието на психиката:

• неврологична дисфункция
• психо-социални фактори: активното изучаване на заобикалящата среда е особено важно в сензо-моторния период от детското развитие, т.е. в първите две години децата изграждат своите представи за предметите чрез активно манипулиране в обкръжаващата ги среда. Моторните умения се считат за начин за научаване, поради което тяхната дисфункция трябва да се разглежда като имаща отношение към усвояването на знания и умения от детето.

Фундаментът, върху който се гради активната дейност, е вниманието, което има голямо значение за успеха на детето в различните дейности, чрез активно насочване към поставените задачи, съсредоточаването и абстрахирането от други влияния, умение за слушане отговорите на другите деца или възрастни.

Дефицитът на вниманието често се съчетава и с хиперкинетичен синдром, което означава: свръхактивност, неустойчиво внимание, слаба концентрация и бърза смяна от една дейност към друга. Проблемите на вниманието рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, както и върху всички когнитивни процеси (възприятие, памет, мислене, въображение), тъй като липсва стабилната база, върху която да се градят.

Много от децата с церебрална парализа имат т.нар. перцептивни нарушения, които могат да бъдат описани като увреждания на усещанията и възприятията по отношение на собственото тяло и обкръжаващия ги свят. Още от най-ранна детска възраст (от периода от раждането до втората година), чрез позата, осезанието и зрението, здравото дете изгражда т.нар. "схема на тялото".

При децата с церебрална парализа обаче, особено при тези с атаксична и спастична форма, телесната схема е нарушена в една или друга степен и ориентацията в пространството е затруднена. В ранна детска възраст тези проблеми се демонстрират с невъзможност за конструктивна игра, за отделяне на елементите от цялото, затруднения при рисуване на елементарни фигури, въпреки достигната сръчност на ръцете и наличната интелигентност. Тези затруднения по-късно способстват за появата на обучителни трудности, свързани с четенето и писането. Перцептивните проблеми могат да бъдат генерализирани - при увреда на няколко сетива или да са свързани с разстройството  само на една функция. Често срещани са т.нар. нарушения във формирането на висшите корови функции, т.е. поява на гнозисни и праксисни нарушения в резултат от органично засягане на определени участъци в мозъчната кора, в които се осъществява синтезът на възприятията и се подават команди за извършване на целенасочени последователни двигателни актове.

 Когато церебралната парализа е съчетана с интелектуален дефицит, в някои случаи се наблюдава рязко повишена паметова надареност, която контрастира с ниския интелект и в такива случаи се касае за механична памет. Децата с церебрална парализа имат затруднения в областта на слуховата и зрителната памет, както и при изграждането и съхраняването на асоциативни връзки между предметите и явленията. Когато са налице и епилептични припадъци се наблюдава регрес (разпад) на паметовите функции и интелекта, асоциативните връзки обедняват, мисловният процес се характеризира с бавност, ленивост, обстоятелственост и повторяемост.

В ранна детска възраст мисленето е конкретно и неотделимо от практическата дейност на детето. С появата на говора характерът на мисленето съществено се изменя, тъй като говорът и мисленето се намират в единство, мисленето намира своето непосредствено отражение в говора.

Децата с церебрална парализа срещат затруднения при формиране на способностите за анализ, синтез, сравнение, класификация на различни явления и обекти от действителността. Наблюдават се трудности по отношение установяване на причинно-следствени връзки и диференциране на съществени белези на предметите и явленията.

Манипулирането с предметите е базисно по отношение на всички дейности, то представлява основа за развитието на интелекта, и се отразява върху формирането и развитието на мисловната сфера. При деца с церебрална парализа се наблюдава затруднена гъвкавост, затруднено разбиране на основната мисъл, бедни асоциативни връзки, трудности в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории.

Ранните психологически и логопедични интервенции са от съществено значение за превенция и рехабилитация на когнитивните дефицити (възприятие, внимание, памет, мислене), езиково-говорното развитие и важен фактор за бъдещата социална адаптация на децата с Централно координационно смущение, Детска церебрална парализа и проблеми в развитието.

© Copyrights 2001, Specialized Hospital "Santa Sofia". Страницата е създадена през 2001. Последно обновяване - 20.06.2008