Централно координационно смущение и детска церебрална парализа

Изразът "централно координационно смущение/ЦКС/" за пръв път е използван от Войта за обозначение на това преходно състояние на бебето през първата година от живота му, когато неврологичният статус вече има нарушения, пораженията на ЦНС могат да бъдат потвърдени, но еволюцията на проблема е още неясна. В този момент е много важно да се прецени незабавно и реално  рискът от развитие на ДЦП. Възможно е рискът да е висок и тогава трябва да се започне терапия. Дългогодишната медицинска практика показва, че при съмнения за отклонение винаги е по-добре да се запазят шансовете на детето и да се проведе профилактична терапия.
Симптомите на ДЦП стават видими към края на първата година, а диагнозата се поставя през втората. През първите месеци от живота на бебето признаците за това патологичното състояние са незабележими и състоянието на бебето често е много различно от това, което ще бъде след няколко месеца. Трябва да се има предвид, че пораженията на централната нервна система/ЦНС/, които се появяват преди, по време или веднага след раждането и представляват риск за развитие на ДЦП, се компенсират най-добре и най-пълно в първите месеци. Това е така, защото ЦНС е изключително "пластична" в този период. Затова е изключително важно да се следи за отклонения, които могат да доведат до ЦП в бъдеще и да се назначи подходящата терапия, за да се компенсира неврологичния дефицит.

Много е важно да се разбере, че двете действия/диагностиката и стимулацията/ могат да протичат едновременно, а не последователно, тъй като терапията няма за цел да коригира точно определен елемент, а влияе на цялостното неврологично развитие и позволява да се компенсира частично или изцяло негативното влияние на възможно поражение на ЦНС.

ДЦП е заболяване, свързано с различни по степен и форма увреждания, които включват нарушения в: психо-моторното и психо-социалното развитие; предречевото развитие; езиковото и говорното развитие. Тези отклонениня имат пряко отношение към когнитивните, обучителните и комуникативни възможности на пациентите. Често се наблюдават съпътстващи нарушения на ниво висши корови функции.

 Детската церебрална парализа е заболяване, при което се увреждат различни функции на мозъка, като освен координацията на грубите движения и фината моторика, често се засягат говорните способности (активен говор, пасивен говор, артикулация, дишане), психичната активност (внимание, памет, перцепция, схема на тялото и ориентация в пространството, емоции, поведение, социални умения), зрението и слуха. Това заболяване е изключително разнообразно в клиничните си прояви, като при всяко дете е налице различно съотношение между увредените функции в една бързо развиваща се субстанция, каквато е детския мозък, поради което Детската церебрална парализа изисква комплексна, поливалентна и многоетапна медицинска, психологическа, логопедична и педагогическа рехабилитация.

Вижте повече информация за рисковите групи

© Copyrights 2001, Specialized Hospital "Santa Sofia". Страницата е създадена през 2001. Последно обновяване - 20.06.2008